User:NBUPolSci Stoyan Rachev/Алексис дьо Токвил

Алексис дьо Токвил
Born	(1805-07-29)29 July 1805 Париж, Франция
Died	16 April 1859(1859-04-16) (aged 53) Кан, Франция

Биографични данни

Алексис дьо Токвил е роден на 29.06. 1805 г. в Париж, Франция. През 1830г. завършва право в Париж. През 1831г., заедно с Густав дьо Бомонт, е изпратен в САЩ, за да изследва затворническата система. В резултат на това пътуване Токвил пише най-забележителния си труд- „За демокрацията в Америка“. Той излиза в два тома през 1835г. и 1840г. През 1837г. е удостоен с „Ордена на Почетния Легион“. Участник във властта на страната до преврата от 1851г., пoртив който се обявява. Умира в град Кан, през 1859г., където се лекува от туберколоза.

„За демокрацията в Америка“

Обща информация

• Издадена в два тома през 1835г и 1840г.
• Представлява описание на републиканската представителна демокрация и причините за нейния успех в САЩ.
• Първият том представлява буквално описание на политическата система, както и подчинените и законодателна, съдебна и изпълнителна власт.
• Вторият том е по-скоро критика към начина на управление.

Резюме на творбата

Авторът разглежда влиянието на демокрацията (по-скоро като социална промяна, от колкото като политически режим) върху гражданското общество, тоест нравите, идеите и интелектуалния живот. В книгата Токвил пише за бъдещето на демокрацията в САЩ и също така за възможните недостатъци и опасности, които тя крие.

Анализът на демокрацията поставя някои въпроси:

• До каква степен партиите и законодателството са наистина „представителни“?
• Какъв е действителния контрол на народа върху администрацията и изпълнителната власт?
• Каква е степента, в която правителството отговаря на исканията и нуждите на избирателите?
• Не са ли „свързващите“ организации (като партии и групи за натиск) по-скоро бариера между народа и правителството или най-малкото неефективни канали за предаване на исканията на хората?

Токвил поставя под въпрос властта на мнозинството. Общата и единствена непорочна и морална цел на едно общесто е справедливостта. С неограничена власт може да разполага само Бог, тъй като Неговата справедливост и мъдрост са винаги равни на властта Му. Нито една от властите (законодателна, съдебна и изпълнителна) не би трябвало да може да разполага с пълен и безграничен контрол над обществото макар и облечена в подкрепата на мнозинството. Според автора мнозинството е важно за една демократична система, но в никакъв случай мнението му не трябва да се налага, считайки това за „безчестна и отвратителна максима“. Острата критика към управлението в САЩ не е към слабостите на системата, а напротив-към нейната „непреудолима“ и неконтролируема сила.

„Когато в Съединените щати, някой човек или партия търпи несправедливост, към кого мислите, че трябва да се обърне? Към общественото мнение? То се формира от мнозинството. Към законодателното тяло? То представлява мнозинството и му се подчинява сляпо. Към из- пълнителната власт? Тя е назначена от мнозинството и е негово пасивно оръдие. Към обществената сила? Обществената сила е не друго, а самото въоръжено мнозинство. Към съда? Съдът - това е мнозинството, облечено с правото да произнася присъди.“ - Токвил не твърди, че в САЩ „тиранията се шири“. Той е обезпокоен от факта, че няма никаква гаранция и защита срещу нея.

В книгата много добре е описан начина по който „свободния дух“ е „окован“. Авторът разкрива реалните размери на несвободата, говорейки за писателите в САЩ. За начина по-който те имат право да пишат каквото искат- „За“ или „Против“ властта и как, ако накърнят управлението няма да бъдат наказани от закона, но ще бъдат отхвърлени и отбягвани от цялото общество.

Писателите не критикуват системата, не защото нямат законно право, а защото дори не са се замисляли да се oсмелят да го направят.:

„Преди да публикува мнението си, той е мислел, че има привърженици, сега му се струва, че няма повече, сега той е открит за всички, защото онези, които го клеймят, говорят с пълен глас, а тези, които мислят като него, без да имат смелостта му, мълчат и се отдалечават. Той отстъпва, превива се накрая под всекидневното усилие. Като да изпитва угризения, задето е казал истината. Веригите и палачите - ето ги грубите инструменти, използвани някога от тиранията - сега обаче цивилизацията усъвършенства самия деспотизъм, който отдавна изглеждаше съвършен.“

Анализ

Според Токвил, когато в едно демократично общество съществува физическа свобода, но липсва духовна, то това е много по страшно от съществуването на физическа несвобода.

Оковаването във вериги на духа е несправедливо, а основното мнение на автора е, че справедливостта е най-висшата цел на всяко едно общество! Единственото последствие от тази неограничена власт,според автора, може да бъде революция, вследствие на недоволство на малцинстото и последваща анархия.: "Ако някога свободата в Америка се изгуби, за това ще е виновно всемогъществото на мнозинството, довело до отчаяние малцинствата и заставило ги да се обърнат към материалната сила. Тогава ще се появи анархията, но тя ще дойде като следствие на деспотизма.";„Познавам един единствен начин за спиране на човешката деградация: той е да не се дава на никого абсолютната власт да развращава хората.“

Значение

Алексис дьо Токвил е важна фигура в историята на политическите идеи.